Силвия Дончева – “ГОЛЯМ ПРАЗ! (по ВРЕМЕ на ИЗОЛАЦИЯ)”

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

ГОЛЯМ ПРАЗ! (по ВРЕМЕ на ИЗОЛАЦИЯ)

ГОЛЯМ ПРАЗ, ФЕЙСБУКАРИ, ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, ВСИЧКО-РАЗБИРАЩИ И ТЪПАНАРИ!
ЯКА НОВА ИГРА ХА-ХА – можеш да сложиш „Голям праз!“ след всяко изречение – без да търсиш вина – ах, какви времена!!) Ако избереш – сподели на твоята стена!
Пролет. Кръговрат. Прераждане. Градските шумове – тийнейджъри… Гугутките пеят неудържимо.
ДЕН не-знам-си-кой, но помня, че е март. Пропуснати рождени дни… стандарт.
По-чист въздух, бистри води. Птички свиват гнезда по колите.
Децата вкъщи – цял ден, дни… Денонощия/Нощодни. Пусти градове и площади. Пощада?
Други се разхождат.
Един от онези, които се разхождаха до вчера, загуби сестра си. След дишане уста в уста, в опит да я спаси. Млада, но болна. Въобще не се стигнало до болница и маска. Кой оплюващ съдник ще ме утеши? Ами, ако следващият по някакъв начин си ТИ?
Изолирани старци, изолирани възрастни – с работа, без работа (намери си някаква работа, за да не мислиш!), изолирани децаааа.
Раждат се бебета. Хора умират. Кръводарителите намалели. Умират доктори и медицински СЕСТРИ. Сестро, прости ли ни?
Статистики, цифри – ПИК. Страх…
Всички ли сте здрави, БЪЛГАРИ? Това ли издават шкембетата? Господин депутатът знае ли какво е опашка от старци пред джипито? Блъсканица в градски транспорт? Извинете, той има шофьор и имунитет.
Или „Имаме човек и тука, имаме човек и там! Имаме и нещо друго!“? Тук е родна България – знаем се – наши и ваши. Оцеляват едни и същи апаши. Децата ни не познават думата „ръкопашно“.
Общата култура на младото население е в посока надолу. Регрес. Как да я увеличим? А пенсиите? Някои заплати? На равен старт ли ще сме в болниците? Евентуално. Какво тук значи обща култура, интелектуален багаж и духовен растеж?!
А таз плодородна земя е готова, отваря утроба. Иска оране полето и сеитба.
Да се вземе извънредна мярка: агроКУЛТУРНА физ-зарядка за шефчета преяли, на гърба на народа отруден дебеляли? И без субсидии и безплатни обяди?
Земеделците ни ще се справят ли? И те ли ще ни спекулират и блъфират в тия времена?
ПУСТИ МИСЛИ И ВЪПРОСИ!
Не мога да пия ракия. („Будала!“ ми се причу направо!) Външна дезинфекция. Белите ръчички на децата са вече рани.
Изгонихме си докторите? Превърнахме в търговци, далите Хипократовата клетва? REALLY?!
Отглеждаме УМНИ ГЛАВИ за чужбина? (“Да страдат сите по Стара Планина?”)
Унизихме даскалите – сложиха им „безмандатни спуснати директори“, дадохме им щедро задължения, обвинения и морално-физически престъпления. На кой точно и защо отнехме свободата и правата? Искам ли стресирани същества да ми учат децата?
„Не се гаси, туй, що не гасне!“ КАК още БУДИТЕ, БУДИТЕЛИ, обезкървени?
„Има деца, които не могат да бъдат събудени, има родители, които не могат да бъдат събудени.“ – Трудно ми е да го приема. Силата да приемаш. И да продължиш.
Ето ви положителна новина – свалете шапка на българските учители! Те поеха първата вълна.
Свалете шапка на българските родители! С тях – поемат втората.
Да пляскаме ли на „читавите“ ни доктори или да подкрепим животите и семействата им с общи усилия?
Да махнем бремето на търговското здраве и да им дадем свободата да изпълняват достойно клетвата си и да се грижат за здравето и животите НИ, като изкарват хляба си на подобаваща цена? Каква е ЦЕНАТА на ЗДРАВЕТО? На ЖИВОТА?
Свобода и средства за СВОБОДАТА на СЛОВОТО! На словото каква му е цената? Побоища над „отварящите очите“?
Така ли се прави дисекция на общество и възтържествува справедливостта? Колко бяха властите?
– По тези географски ширини простотията е неизмерима величина. Нещо като всичко под върха на айсберга?
Жълти стотинки или пак идеализъм и всеотдайност? Няма наказания за злоупотреба с власт и пост, а при злоупотреба с идеализъм и всеотдайност – заплащаш с кръвта си – по паважа, в коридора на собственото си жилище? (В цивилизования 21-ви век?)
В началото бе СЛОВОТО?
Знаеш ли накъде отиваш, ако не знаеш откъде си тръгнал?
RESTART.
Нови ценности. Ново слово – красиво и благо. „Блага дума врата отваря.“ Много порти, ключалки и пароли. Навсякъде – пасуърд. Не искам чип. Избирам природата. (Филм – „Гатака“) Благите думи на бабка си отидоха с нея. Но минаха през мен. Моите ще минат ли през внуците ми?
Защо да избереш като си отвориш устата да излизат „змии и гущери“, като може да излязат „бисери и диаманти“?! (И прочетете няколко притчи!). Няма време? Мързи ме?
Само да е мир и мирно слово.
Гладът не прощава. Човекът е социално животно. Гладът превръща животното в звяр. Слънцето изгрява от изток, все още.
Алфа.
Поредна вечер от изолацията. Мъжът ми разхожда кучето. (Дезинфекцията и за двамата после е изтощителна!) Млад мъж го моли за пари и храна. Пари нямаме. Още не съм взела заплата. Сега само аз работя. Много са така. Слагам буркани, хляб и буца сирене. Няколко бонбони – за децата му. Разделям ги между моите и чуждите. Дечица… Хладилникът светна, по-празен. За колко ще ни стигне храната, АКО…
Майчини тревоги! Отивам да проверявам домашни. Ученичките ми искат да ходят на училище. Страдат. По своему….После ще играя футбол в коридора с малкия.
Бащата е доктор – астматик. Семейството е разделено от дни. Майката гледа дъщерите. Той работи като за последно. Всички са наясно с вариантите. Изборът е направен.
Вятърът броди из празните улици. Някак си зловещо е. И галещо. Ухае различно. Няколко часа тишина. Пиша, за да се „самосъхраня“. Да имам сили за подкрепа, усмивки, обяснения и безброй повторения. Всеки си има начина. Моят не е „наздраве“. Наздраве! На здраве! За наше здраве!
Добрите хора искат да живеят ДОБРЕ. Една доза повече идеализъм/патриотизъм/мързел/страх или индивидуализъм – И ОСТАВАШ. Тук СИ. БЪДИ!
Връх Мусала – вълшебна Рила – най-високият връх на Балканите. И 7 езера. И Манастир. Манастир – за всякакви разноверци бил винаги отворен – все „чада божии“ – християни, мюсюлмани, помаци и цигани = ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА!
(Помаци идва от „помъчени/мъка“ – че избрали друга вяра, за да останат живи и с близките си… и освен мъката на избора – после ни с едните, ни с другите. Сега даваш ли вяра за живот? Или главата ти ще изхвърчи на дръвника?) Давам. Жертвам. Сменям. Променям. Заменям. Отменям.
Малкият избор. Всеки момент избор. Осъзнай избора! Със захар или без? С усмивка или с псувня? ЗАЕДНО или всеки за себе си?
Хан Кубрат ни е про/за/клел – ЗАЕДНО СМЕ СИЛНИ!
НЕ СЕ СЪДЕТЕ! НЕ СЕ ВИНЕТЕ!
5 века ми стигат! И наложени възгледи. Кръвта ми говори – дедите ми не умряха за това, а за моята СВОБОДА. Свобода на духа. Свободата е сила, защото е отговорност?
Защо си Самодива в България, Демокрацийо?
Моля без злоба. Можеш ли?
Заплатите на депутатите се увеличиха, не само, че не ги дариха, даже на по-малко от 2 метра си ги гласуваха. Броят на безработните – рязко повишен. Статистика на върха на айсберга. Липсва дълбочина. Народ сървайвър.
– Децата взимат пример от родителите си. Не бла-бла-бла.
– Народе, защо не взимаш пример от избраниците си? За какво точно ги избра?
(Убедена съм, че вегетарианците наистина не го разбират това с кебапчетата. Дали са по-асоциални?) Ти как преживяваш изолацията, душицо? Пука ли ти или не ти пука? От какво точно ти пука? Какво ти се пука? Пропукване.
Заслужено или несправедливо?
(Препрочетете „Епопея на ЗАБРАВЕНИТЕ! „О, ШИПКА!“ – поне откъса, бе хора! Гледайте видео за битката. Сравнете ТЕЖЕСТТА на ХОМОТА!)
Бабенца и красавици шият маски. БЕЗПЛАТНО! Други правят състояния от човешкото страдание. Пренареждане. „Матрицата“ е страхотен филм.
„Ако живее правилно човешкото същество може да живее 125 години.“ Амортизация. Стрес. Боклуци.
Учениците ми плачат по телефона, аз аз прехапвам език. Силно. Дано не го отхапя! Трябва да излязат бисери! Шегувам се и им се карам да се стягат! Младите ми силни българи…
Хумор. Странен хумор. Много смешен. Много тъп. Много…. помагащ?
Искам да избера най-добрия генерал! Искам да спечеля! Да спечелим!
Борба на лобита. Мерки. Маски. С маски. Без маски.
Всеки за себе си. Сам със себе си.
Споделяне. Накрая споделяне. Солидарност. Благодарност. Подвизи. Герои. Героите сме ние. И данъкоплатците. И мишките. И котките. И великаните.
– Динозаврите са населявали Земята 150 милиона години.
Човешкият род, вид. Народопсихология. Отговорност. Модели. Избори.
Децата искат да ядат! Къде са им сега правата за щастливо детство? КЪДЕ СГРЕШИХМЕ? Вина и угризения? Пак само обвинения?
ЗА-ЕДНО. За Едно. Заедно.
Източните народи носят маски, за да не заразят Другия. От уважение. Западните народи носят маски, за да не се заразят от Другия. (Ако въобще носят!) От липса на уважение или от страх?
Стига с тия въпроси.
Ти как си? С кой си?
Ден не-знам-си-кой-си…
Вече никой не пита защо. Понасяме „защото“.
Вече никой не пита защо. Не нищим теории. Току някой погледне в паничката на другия и е забил глава в своята – празна ли, пълна ли. (Най-коравите ще издържат, другите ще откачат.)
Микросветът VS Макросветът.
Нашият макросвят. Хомосапиенс – чудото! Върхът на пирамидата. Чувстващият. Мислещият.
Еволюция.
– Оперира дете в утроба, трансплантира органи, лети в космоса, спасява гори, прощава, ТВОРИ, разнищва атома, има цялата информация на света в дланта си. И избира да гледа софрите, джуките, ноктите, *иците и ИЗЖИВЯВАНИЯТА на НЯКОЙ ДРУГ? Уау! ‘Ми то не остава време за ИСТИНСКАТА НАСЛАДА и оценка! Чувстване. Съчувстване. Емпатия? Великият Човек.
– Убива за удоволствие, не благодари, лъже, краде, използва ближния си, не дава и не се раздава, отделя децата, манипулира, води истински кървави войни – избива себеподобни, освен други живи същества – животни и растения. Много по-древни са от нас. Затова ли се пръкнахме, за да ги затрием. Това ли е превъзходство?
Изсякохме си дробовете на планетата, а осъзнаваме ли какво е да умреш от задушаване? Експерименти с живота.
ДА ДИШАМ! Дишай!
(Réspirer – фр.ез. – дишам – глагол 1-ва група.) РЕСПИРАТОРНА ИНФЕКЦИЯ. Инфекция на дишането. По целия свят. Пвц свят. Дишай!
Чест. Достойнство. Уважение.
„Страх лозе пази!“ – казал Народът.
„Господ обича Смелите!“
САМО, КОГАТО НИ Е СТРАХ имаме възможност да покажем колко сме СМЕЛИ. (За каква смелост говорим, когато си спокоен? Тогава тя не е нужна.) Все пак носим във вените си и частица от Левски, но и частица от предателите му. На Опълченците и на чорбаджиите. На Каин и Авел?
Ин и Ян.
Легенда за Белия и Черния вълк. Хранете Белия! (Да се намери в нета и прочете!)
Тежка е короната. Теория за цената на всичко. На всяко нещо.
Цената на „консумация до дупка“? На „не ми пука“? Пука ли ти/ни вече? Кога?
Кой плаща? „Ние взимаме Земята назаем от децата си“… Наистина – КАКВО ТОЧНО искаме да оставим след себе си?
„След нас – потоп!“
Старците и мъдростта. Ауу – ноу-хау! Как поколение ненаучено, задоволено, обездвижено и отегчено, и на което му е скучно – ще оцелее СВОБОДНО и неманипулируемо? С 5G и постоянно маски заради замърсяване? С периодична изолация и „изкрейзвация“?
Още и още консумация?
Нова Схема. Нови проблеми.
„Количествените натрупвания водят до качествени изменения.“ Чистка?
Онлайн часове. Радост! Времето по-бързо тече. Не мисля за биооръжия, не гледам страдащи по света. Толкова тежки човешки истории. Сега. Всеки ден.
Докато четеш, а аз пиша.
Всички сме с пораснали коси. Танци из целия апартамент. Смехът на децата, затворени вкъщи. Целувките, прегръдките, реална визия. Споделяне на изолация.
Нервите. Плачът, ревът. Страхът, смехът. Надсмиване?
А някъде хора умират от глад.
Какво казват Нашите, светлите – траките велики, Кубрат, Ванга Пророчицата, Учителят. Дедите ни. Старците ни. Бабите и дядовците ми ме чакат и така ме е страх по-малко. Даже – не ме е страх. Екзистенциални въпроси.
„Аз съм сърдит на целия ми живот! Омръзна ми в този затвор!“ – синът ми на 6 години. Исках да вия, но онемях.
Извадих стрелата от сърцето си и отидох да готвя, за да мога да продължа. Галете, български майки юнашки! Галете и говорете! (Оставете ноктопластиките в/за друго време. Суета.)
Да готвя, да работя онлайн – тройно, петорно. БЛАГОДАРЯ! Обичам си професията! През екрана – очите на „пиленцата ми“ са толкова тъжни. Толкова искам да ги прегърна! Всички – и болните от астма и от диабет – все хубави български деца. НЕ ИСКАМ да ги жертвам на никаква цена.
Липсват ми дори физиономиите на „душманите“ ми.
Не е важен цветът на косата, а какво има в главата.
Чета на четири езика. Изтощително. DAY-OFF често върши работа. BURN-OUT!
БУМ!
Райна Касабова е първата жена, участвала в бомбардировка.
Всички знаят. Всеки разбира. Каквото може или каквото иска да разбере? Всеки си знае най-добре?
Ред. Хаос. Подреден хаос. Хаотичен ред.
Нерви. Паник атака? Тигри в клетки. Тегели. Онлайн изкуство.
Безсъние.
Екран. Екранче. Във всеки дом по няколко само!
– Мамоооо!
Връзка?
Комуникация.
Разговори. Думи. Сълзи.
Утеха. Подкрепа.
Сила.
ВРЪЗКИ!
Всички сме свързани.
– „Сега светът е едно голямо разградено село!“
На кой му пука? Голям праз?
Сега. Вчера. Утре.
Селфита, софри, воайажи. Суета, правежи, пейзажи.
(Жалко за силиконовите устни. Не личат под маската.)
Екрани, изолация. Без Бог – с цербера – ЦЕНА. (Цербер е куче…)
Присмех срещу отговорност. Злоба без маска и Човечност с маска.
Днес не пуснах едната ми приятелка да влезе вкъщи. Плаках.
Сила е!
Исках само да прегърна русия й син. И да потъна в зелените й очи… Тя ми благодари, че не съм я пуснала. Молих я да ми прости, че СЪМ МАЙКА И СЕ СТРАХУВАМ ЗА ДЕЦАТА. А тя ми блгодари колко съм отговорна! Какви времена! Дали щях да се смея, ако някой ми беше казал преди месец това?!
(Ако влезем в болница – кой ще ги гледа невръстните? Как ще оцелеят децата ни, ако „берем душа“ в някоя болница българска? Дали някое отче ще си отстъпи маската, за да живееш ти?)
Боли ме в гърдите, кашлям, главата ми ще се пръсне… (Не искам да мисля за вирус!)
ИЗБИРАМ да подкрепям и да се грижа за старците си и за децата си – обожавам ги, но ме побъркват на моменти! Искам да ги поверя на колегите си и да се раздам на моя – kiff – да уча младите франкофони и да им давам крила. Не да ги кастря! Не да раболепнича, а да мисля и да ги УЧА да МИСЛЯТ. Да чувстват. Да ги разчувствам. Да ги запаля и подкрепя. Да ги накарам ДА ВЯРВАТ и ДА УВАЖАВАТ – първо себе си, за да могат после и някой друг – детето на другия, теб. (За да уважават и да се грижат за нас, когато ние остареем. Защото всички натам сме тръгнали, ако ни е писано.) Защото „всички сме свързани“.
Да УЧА от ТЯХ! …
УЧИТЕЛИТЕ РАБОТЯТ С БЪДЕЩЕТО. ДАЙТЕ ИМ СВОБОДА! Каква е цената – шепа некадърници, които срамят гилдията?
(Колко и какво споделят учениците с учителите си? Делим ли се или сме едно?)
– Да знаете, че „царят дава, пъдарят – не дава“, г-н Министър! Не стига, че за една седмица даскалите осъществиха образователната онлайн реформа и останаха без очи пред екраните, с пулсиращи глави от разговорите, предзаплатните си стотинки дадоха за по-нови компютри, пак втора употреба, ами раболепните ви, които уж влизат в час, ги овикаха и строиха, блъфираха заповедите ви и заплашвайки хляба им, искат по 3 отчета и работа с платформи, които децата не искат? Сверете си часовниците, нали работим с деца, с млади хора? Съжалявам, дами и господа директори, че няма да си вземете процентите от проектите, които правят колегите. Как ще лишите богопомазаните си деца? „Баща за бащата, син за сина“.
Да учим от децата е ДАР, който пренебрегвате толкова дълго време. Заети. Заети? Децата растат. Времето тече, родители.
ВИЕ как бихте се справили като учител, честно? Като лекар? Като журналист? Като аптекар? Като доставчик първа линия? Като художник? Актьор? Артист = човек на изкуството. Ами АКО ги няма всички ТИЯ? Каква ли щеше да е изолаторната самотия?
– Знам, че не искам боклуците на Европа. Заравят ли ги в българската земя, или само ги горят, та след като ги издишат българчетата, пак по нея да се посипят? Не ги искам в земята на децата ни! (От недрата й траките вадили и обработвали златото – първото обработено злато в този свят е тракийското. Добруджа е житница, а Тракия била овощната градина на султана.)
Силата на машинките и програмките. Джаджи. Ами ако спрат всички комуникации? АКО… Колко дни ще издържиШ без интернет и без телефон? Вещ. Вещите. Искам! Не искам! Няма облъчване. Точка. Земята диша и продължава да се върти.
В едната спалня направиха стая за игра. Наредена. В нея важат няколко правила: можеш да намериш усамотение, да споделиш спокойствието – в нея не се вика, само се уважаваме и се грижим за комфорта на всички останали. В останалата част са три класни стаи, детска градина за Бам-бам – брат изтормозител, пълен с енергия, кучето – бяла разгонена грация, ателието на скулптора, кухнята и моята най-добра неодушевена приятелка – пералнята!
Ден не-знам-си-кой.
Докосване и възприятия. Перцепция. Някои са в къщи, по-близо до земята. Завиждам им без никакво угризение сега. Имат двор и природа. Други са в кутийките. Светят тук-таме от мрак до изгрев. Мравки. Насекоми. (Утре ще имам ли угризения за завистта?)
Филми. Сериали. Увеличили се случаите на домашно насилие. Господи, пази децата ни и тяхната детска психика!
Деца сме на една Земя. Нима отиваме в друга земя?! Един от дедите ни е бил Орфей (смел е бил, чак „долу“ слизал, и свирел, и творял! Успял и Цербер да приспи.) Родопа – майчица юнашка! Обляна в кървите на войводите и войводките ни.
Задачка-закачка: избройте по 10 войводи български – мъже и жени, да видите за колко ще се сетите? Как е, горди българи? Присъствали ли турците или ни клали и изнасилвали?
За да ни има днес – се биха вчера. И се предаваха и продаваха, но успяха – има ни – живи и хубави, със стройни снаги, с умни деца, с характер, толерантни и търпеливи. Точка.
Отклонение на хипотезите или „Моята теория за АКО-тата“: ако на смелите не им беше стискало? Ако знаехме? Ако имахме пари? Ако се разболеем? Ако умрем? Ами АКО УСПЕЕМ да се променим? Ако можем всичко да оправим, ако сме обединени?
Странни били траките – пирували, когато някой умирал. Плачели, при раждането на дете. Жените се биели коя да умре и да отиде с любимия в отвъдното царство.
Защо само дионисиевата им черта съхранихме, купонджии такива? Вино и ракия приспиват усещането за немотия. Или „на ракия вадиш пищови, на вино – ножове“? In vino veritas.
А мама е „рискова“ и сама. Не знам кога ще я видя. Ако изляза от града, не мога да се прибера при децата. И на една от възрастните ми приятелки – маминката й също е сама, тя й носи храна. Друга се грижи за своята с цялата всеотдайност на любящо дете.
Колко е минимално-средната пенсия в България? За цял живот блъскане – наистина ли само толкоз?
Кисело мляко с хляб? Полезно. Семпло. Сървайвърско. „Никой не е незаменим“ – мотивиращо и работи!
ВСИЧКИ сте ми НЕЗАМЕНИМИ.
„През Холокоста има случаи на деца, оцелели като са се криели 3 години под земята.“ Без екранчета и тоалетна на няколко метра. Без бонус – чиста вода и сапун. Разказвам го на всички…
– „Госпожо, имам цялото време на света сега. Сестра ми е болна в чужбина от това.“ Нашите силни деца… усмихнатите им очи… Моите са пълни.
Хората правят планове за бъдещето, боговете се смеели.
Нямам комплекс за бедност – с богато минало и хубави деца съм/сме богат/а/и. (Александър Велики наредил тялото му да мине през целия град – с безжизнени празни ръце – да видят всички, че и „най-великият“ си тръгва с празни ръце.)
Първородната ми слуша „Нирвана“ в другата стая, а малката често плаче, че ще умра. Синеочко пък пак е гладен. Кръговратът на живота. Животът продължава.
„За него – живота, направил бих всичко…“ ДА ГО НАПРАВИМ!
Да пазим и да благоговеем пред Живота. На моите, на твоите, на нашите.
ЛЮБОВТА е по-силна от всичко.
СПЕСТЕТЕ СИ ЛОШО–ЛИЧНОТО МНЕНИЕ!
Добро-лично ви БЛАГОДАРЯ и PEACE вам!
ВСЯКО ДОБРО Е ДОБРЕ ДОШЛО!
И
ВСЯКО ЗЛО – ЗА ДОБРО! – казал един древен народ, който никога не сменил името си. Дано скоро да „добрува“! Да пребъде!
И ден еди-кой си от изолацията премина….

Автор: Силвия Дончева,
28/03/20, България

 303 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)