СНЕЖНИЯТ БАРС ИБРИС – СИМВОЛЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Коментар на Неделко Маслев

Лъвът е национален символ на България. Изобразен е на герба ни. Нашата парична единица се нарича лев, което е старинна форма на думата “лъв”. Какво разказва българската история за “легендарния български лъв”?
Още от дълбока древност лъвът олицетворява сила и власт. Навсякъде по света го наричат “цар на животните”, а образът му е най-разпространеният атрибут на могъщество и достойнство. В митологията на много народи лъвовете са посланици на боговете, непобедими и с несломим дух. Заедно с това символизират материален успех и разкош. Лъвът въплъщава положителните качества, към които се стремят хората.
В българската народна митология лъвът също е символ на висша, божествена мощ, на благородство, спокойствие, благоразумие и справедливост. Съществува и друг образ на “царя на животните”. В много народни приказки той бива надхитрен от много по-малки и слаби животни. Може би най-разпространени са историите, в които лъвът се изправя срещу човека. И бива победен не от силата, а от ума на своя противник. Независимо от шеговитите и поучителни фолклорни умотворения, най-ярък и утвърден е образът на лъва като символ на българската държавна мощ. Може би затова лъвът присъства преди всичко в официалната култура на народа ни, като част от образа на царе и военачалници.
Според някои учени образът на лъва е пренесен в днешните ни земи на юг от Дунава заедно с други тотемни символи на прабългарите – змията, конникът, орелът. Постепенно той се утвърждава сред тях и става първостепенен. Лъвът е съхранен в народностната ни символика през всички превратности на историята.
У нас изображения на лъв се срещат в различни исторически паметници. Най-старите са върху плочи, намерени в гр. Стара Загора. Те са от IX-X век. А в известния “Чаталарски надпис” на хан Омуртаг, също от IX век, се казва: „Кан ювиги Омуртаг… обитавайки стана Плиска, направи аул на Туча… и постави в този аул четири колони, и върху колоните постави два лъва.” Лъв има и в уникалното скално изображение Мадарски конник. Средновековният барелеф е сред българските паметници в списъка на ЮНЕСКО на световното културното наследство. Лъвът присъства в символиката на българските царе – например при Иван Шишман.
През Възраждането лъвът отново е най-разпространеният български символ. Паисий Хилендарски пише в своята “История славянобългарска”, че българите имали лъв на царския печат – символ на смелостта и непобедимостта на българските войни, които се биели “като лъвове”.
За големите ни революционери от борбите срещу османското владичество Раковски, Каравелов и Левски нашата народностна идея не може да съществува без знамето, на което е изобразен лъв. Дори най-обичаният ни национален герой Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски /отново от думата “лъв”/.
Изображенията на лъва върху почти всички знамена на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той се възприема като национален символ. По време на подготовката на въстанието знамена с разярен лъв и заветните думи “Свобода или смърт” се изработват в четирите революционни окръга. Обикновено тази работа извършвали местните зографи или учителки. И до днес в музейните сбирки у нас се пазят много от тези знамена. В по-голямата си част те са от зелена коприна, а изображенията са рисувани или избродирани. Лъвът е в хералдическа поза, а с краката си тъпче полумесец – символа на Османската империя. Същият знак се появява на въстаническите облекла – върху калпаците и копчетата на униформите. Във фолклора, както и в художествената литература от Възраждането, малките лъвчета се наричат “левски знаци” и са неотменна част образа на революционерите. “Млади български юнаци… на чела им левски знаци, в очите им плам” – се пее в една от най-популярните български възрожденски песни.
В древността тотемът на българите не е бил лъв, а снежен барс. Оттам идва названието на едно от българските племена Барсили. Някои изследователи твърдят, че дори името Барселона е останало още от времето, когато българските племена Алани и Вандали са имали царство Иберия на територията на днешна Испания. Други са още по-смели и тълкуват, че столицата на Франция Париж произлиза от наименованието Барс (на староирански език е Pars). На китайски България се произнася “Баодзялия”, където “бао” означава “барс”, или по китайски България = “страната на барсовете”. В древността крилатият барс означавал божественост, одухотвореност, способност към необикнобени действия в името на велики благородни идеи. Крилатият снежен барс е тотем на хуни, скити и българи. А днес украсява гербовете на Казахстан, Северна Осетия, Южна Осетия, Хакасия, Крим, Татарстан, Узбекистан и на градовете Алмати, Бишкек и Самарканд. Имената на прочути български владетели Персиян и Борис произлизат от Барс. Това величествено животно присъства в родовия герб на царския род Асена / Ашина. За българите снежният барс е бил божество на плодородието и закрилник на децата. Дионис е изобразяван, яхнал бял барс или леопард. Вдигнатата дясна лапа на барса означавала традиционен хералдически знак на величието на върховната власт.