СКУДРА – това е едно название на територията на Тракия (днешна България), което историците и изследователите умишлено отбягват да споменават. Може би от невежество или с користна цел, за да прикрият истината. Ако човек напише в търсачката на Гугъл думата „Skudra“ и отвори „изображенията“, ще види доста снимки на мравки. Защото едно от значенията на името Скудра е „мравка“. Това наименование е било дадено на народа, който живеел под земята в пещерни градове. Тези градове съществуват и до днес. Най-разпространени са в държавите около Черно море, включително и България. Някои са известни и се превърнати в туристическа атракция, например Деринкую и Каймаклъ в Кападокия, Турция. Други все още не са открити или се пазят в тайна. Не е известно защо хората са потърсили убежище под земята. Аз разсъждавам по следния начин. Ако даден народ се е опасявал от нападение на друг вражески народ, по-логично би било да построи крепости, зад чиито стени да се защитава от противника. Както са правели в по-късни времена. Но крепостта има една слабост. Тя е открита и незащитена отгоре. Според мен хората от народа Скудра са се страхували от някаква опасност, която е идвала от небето. Каква е била тя, няма как да се разбере засега. Всяко логично предположение би изглеждало налудничаво. Извънземни, дракони, грифони, летящи чудовища, вражеска авиация, радиация … ?
Другото значение на Скудра е „стрелец“, което показва, че тези хора са били добри воини и майстори на лъка и стрелата. Това доказва, че неизвестната заплаха отгоре е била по-силна от тях.
Названието Скудра може да се открие и днес. В Албания има град на име Шкодра. На пет километра от Пловдив има село Скутаре. Дори в една стара книга прочетох, че самият Пловдив преди векове се е наричал Скутарион. На остров Сицилия, в провинция Катания, има град Скордиа (на италиански: Scordia, на сицилиански Scurdia). Дори името на чешките автомобили „Шкода“ (Škoda) идва от Скудра и това се показва в емблемата с изображение на крилата стрела.
Съществувало е и племе на име Скордиски (на старогръцки: Σκορδίσκοι; на латински: Scordisci). Историците още не могат да установят със сигурност неговата народност. Едни твърдят, че Скордиските са келти, други пък траки. Но всички се обединяват под мнението, че Скордиските са живеели на Балканите, на територията на днешна България, Румъния и Сърбия. Ето кои са били тези Скордиски:
Скордиските, племе, живеещо във и около междуречието на Сава и Драва, се появяват в историческата литература през II в. пр.н.е., но тяхната култура била вече изкристализирала в първата половина на III в. пр.н.е. В античната литература са запазени два варианта на тяхното име: скордиски и скордисти. Ф. Папазоглу смята, че скордисти е типично илирийско название, което след келтизирането си получило формата „скордиски“.
Сведенията за етническата принадлежност на скордиските в античната литература са противоречиви. Повечето автори ги наричат гали или келти, но някои ги причисляват към илирите (Апиан) или дори към траките (Флор). Голямо значение при определяне на етническата принадлежност на скордиските имат сведения от откритите надписи в Делфи (Гърция) и македонския град Европас, датирани в III и I в. пр.н.е. В тези надписи скордиските са наречени келти. Различията в античната литература по този въпрос произлизат вероятно от факта, че скордиските живеели смесени с местното население. Според Страбон Буребиста разорил и областта на келтите, която те обитавали заедно с траки и илири. Значението на скордиските в живота на тракийските племена през II–I в. пр.н.е. е причината, която налага да бъде разгледана не само тяхната история, но и тяхната култура.
След заселването си в Подунавието, между реките Сава и Драва, скордиските преживявали през III в. пр.н.е., както определя Й. Тодорович, културен и икономически разцвет. Той довел до оформянето на един динамичен културен център, който влияел върху развитието на съседните култури.
За първи път скордиските се появяват в историческата литература във връзка със събитията през 179 г. пр.н.е. Тогава македонският цар Филип V замислил пренасянето на военните действия срещу римската армия в Италия. В тази операция на скордиските и бастарните се определяла активна роля. Дали скордиските и преди 179 г. пр.н.е. не са участвували в политическия живог на Балканския полуостров? На този въпрос конкретно не може да се отговори поради това, че и в писмените, и в епиграфските извори няма никакви сведения. Може да се предположи, че след окончателното настаняване на келтите в Подунавието, на първо място, те били принудени да организират територията, която заели, и това несъмнено е водело до сблъсъци с местното илирийско и тракийско население. За борбите им с илирите не се знае нищо. Може само да се предположи, че още преди голямото нашествие автариатите били изтласкани от родината си, за което вече споменахме. С повече сведения разполагаме за сблъсъка на келтите с най-силното в тази част на Балканите и най-войнствено тракийско племе — трибалите. Тенденциите в историческото развитие на двата народа ги противопоставили много скоро един на друг. До 278 г. пр.н.е изворите споменават за четири галски нашествия срещу трибалските земи — 298, 281, 280 и 278 г. пр.н.е. През следващите години за войни между келти и трибали няма сведения, но това е резултат от липсата на всякаква информация за историята на тази част от Балканите от това време.
В античната историография Страбон говори за скордиски (т.нар. малоскордиски), живеещи на изток от р. Морава, т.е. в земите, които до пристигането на келтите били трибалска територия. Вероятно и след 278 г. пр.н.е. келтите продължили да атакуват трибалите до завладяването на част от техните земи и сломяването на военната им и политическа мощ. Земите, обитавани от трибалите, били богати на различни руди и металургията в живота на скордиските играела значителна роля (карта VII).
Сведенията за събитията от 179 г. пр.н.е. и след това позволяват активно проследяване от този момент нататък на участието на скордиските в политическия живот на Балканския полуостров. След смъртта на Филип V бастарните, които били поканени от него да дойдат в централната част на Балканския полуостров, преминали от своите земи в долното течение на Дунав. Тяхната първа цел била да унищожат дарданците — врагове на Македония и на скордиските. Бастарните водили с това племе около три години борба с активната помощ на скордиските. Тя завършила с успех за дарданците, които останали южни съседи на скордиските.
През 168 г. пр.н.е. римската република побеждава Македония, а през 148 г. пр.н.е. създава римска провинция Македония. След този акт започнал да нараства интересът на скордиските към юга. Първото несигурно и лаконично сведение за тяхната атака срещу тази провинция се отнася към 141 г. пр.н.е., а от 135 г. пр.н.е набезите им ставали все по-чести.
В продължение на петдесет години скордиските са на върха на своята мощ и често се отправяли на юг, към Македония. По това време те били главните противници на римска Македония. Често в нашествията им вземали участие и тракийските племена меди, беси и др.
Римските пълководци нееднократно организирали наказателни акции срещу земите на скордиските, стигайки до Дунав. Мощта на това келтско племе не била сломена нито от тези акции, нито от последвалите нашествия на кимбри и тевтонци.
През 84 г. пр.н.е. скордиските заедно с дарданците и медите организирали голям поход срещу Македония и Гърция. Тогава те плячкосали няколко светилища, между които и делфийското. По този начин те постигнали това, което не успели техните прадеди. Тази победа обаче се оказала съдбоносна за скордиските. Лициний Корнелий Сципион организирал срещу тях наказателна експедиция и, както казва Апиан, „унищожил скордиските, остатъците от които избягали и се поселили при Истрос и островите му“. Тази акция сложила край на военната мощ на скордиските в централните части на Балканския полуостров. В по-късно време сведенията за тях в античните извори са много оскъдни. Те не се споменават вече във връзка с организирани или планирани от други владетели военни акции срещу Рим. Вероятно тяхната мощ е била окончателно сломена от удара, нанесен им от Буребиста около средата на I в. пр.н.е.
След смъртта на Буребиста скордиските организирали последния си поход срещу Македония, който предизвикал контраакцията на римляните. Тиберий организирал наказателен поход срещу тях, който завършил с подчинението и включването им в границите на римската държава.
Автор: Неделко Маслев
