Мохенджо Даро – (на урду: موئن جودڑو, на синдхи: موئن جو دڙو; буквално „хълм на мъртъвците“) е древен град на Индската цивилизация, възникнал около 2600 г. пр.н.е., което значи, че е бил съвременник на цивилизациите на Древния Египет и Шумерска Месопотамия. Намира се в Пакистан, провинция Синд. Градът бил обитаем почти 900 години и внезапно жителите му изчезнали. По мнението на археолози Мохенджо Даро е бил административен център на Харапската цивилизация (Индската цивилизация). Не искам да оставате с погрешното впечатление, че Мохенджо Даро е бил населен с предците на днешните индийци. Етническият състав на населението на Харапската цивилизация е неизяснен и до днес от археолозите. Едни твърдят, че са били дравидски индуси, други – арийци, трети – потомци на атлантите. Изследователите дали на древния град името Мохенджо Даро, което на няколко индоевропейски езици означава „Хълм на мъртвите“, но това не е било истинското име на селището. В архива на тайното общество „Врил“ на три различни места имаше информация, че градът се е наричал Трояна, което лично аз бих приел като достоверно, тъй като гражданите на Мохенджо Даро са почитали някакъв трилицев бог, който може да се отъждестви като бог Триглав или Троян.
Територията на Мохенджо Даро (пет километра в периметър) е разделена на еднакви по размер квадрати (384 метра от север на юг и 228 метра от запад на изток), които се пресичат от разклонени улици. Главната улица е дълга 80 метра и широка 10 метра. По нея са могли да минават едновременно няколко волски каруци. Мохенджо Даро е отлично планиран град от изкустни строители. Отвъд стените на цитаделата се намира долния град с двуетажни къщи от изключително здрави кирпичени тухли и плоски покриви, които служели като балкони. Къщите достигали до 7,5 метра височина. Вместо прозорци, домовете имали вентилационни отвори с решетки от глина и алабастър. За да се предотврати влизането на прах от улиците, входовете на къщите са били направени в странични алеи. Стените и подовете били застлани с рогозки. Във всеки дом имало тухлена баня, а мръсната вода се изливала в глинени съдове с дупки, поставени в земята, от които после преминавала в изкусно построена канализационна система от подземни тръби. Освен канализационна система, в Мохенджо Даро имало водоснабдителна система, която дори снабдявала горните етажи на къщите с вода, която се загрявала от слънцето. Във всяка къща имало кладенец, а из града били построени множество обществени кладенци. Мохенджо Даро притежавал голяма обществена баня с каюти и детско отделение, както е открит добре запазен голям обществен басейн за къпане. Тук са открити най-старите обществени тоалетни. До средата на 60-те години учените смятали, че в Мохенджо Даро нямало укрепления и по тази причина жителите били миролюбиви хора, които не познавали войната, но английският археолог М. Уилър открил защитни зидове. Цитаделата, разположена в центъра на града, някога била обградена от мощни крепостни стени с дебелина от девет метра. При по-нататъшни разкопки се установило, че градът е бил заобиколен от крепостни стени, построени от отлични майстори, запознати с военното дело. В сърцевината си зидовете били със сурови тухли, а отвън с изпечени тухли. Подобна конструкция би била невероятно устойчива на удари с тарани и каменометни оръдия, защото й придава мека еластичност. Открити са домакински и селскостопански сечива от мед и бронз, както и военни оръжия. Облеклото на жителите на Мохенджо Даро било доста оскъдно. Жените носели само къси поли, украсени с брошки, панделки и перлени колани, а мъжете обличали само набедрени превръзки. Никой не носил обувки. Обаче на прическите се обръщало голямо внимание. Жените заплитали дългите си коси в различни плитки, а мъжете носели ленти на челото или връзвали косата си на кок на тила. Открити са доста украшения от злато, сребро, слонова кост, позлатен бронз. Най-странното е, че археолозите досега не са открили градско гробище, нито стари скелети на мъртъвци от времето, преди изчезването на града. В една къща са намерени обгорелите скелети на голямо семейство, по които стоели накитите. Това показва, че Мохенджо Даро не е унищожен от врагове, иначе труповете щяха да бъдат ограбени. Културата на населението е било на доста високо равнище. Това личи от майсторското ниво на изобразителното изкуство и занаятите. По време на разкопките са намерени умело изработени статуетки от глина, камък и бронз, както и амулети от слонова кост и мед. Открити са над две хиляди печата, върху някои от които се виждат йероглифни знаци. Тези надписи напомнят най-ранната шумерска писменост, но учените и до днес не са успели да ги разшифроват. Върху някои от тези печати са изобразени хора, седящи в поза „лотос“, което доказва, че жителите на Мохенджо Даро са се занимавали с духовни и енергийни практики като медитация. На тези печати е изобразено трилико мъжко божество, също седнало в поза „лотос“, което аз свързвам с Триглав или Троян. А над главата му има неразчетен досега надпис и изображение на знака АллатРа, схематично изобразен като цвят на лотос. Виждат се изображения на четири животни – слон, тигър, бивол и еднорог носорог. Слонът е символ на Задната същност, на бавното и силно минало на човека. Тигърът е символ на агресивната Дясна същност. Биволът е символ на Лявата същност, свръхестествената сила и мъжкото начало. А еднорогият носорог е символ на силата, проницателността, щастието и смелостта. От него се страхува дори лъвът. Той олицетворява Предната същност, която помага на духовно чистия човек да се съедини със своята душа, излизайки от кръга на прераждането и достигайки Нирвана.
Всички версии и предположения на археолозите за унищожаването на Мохенджо Даро претърпели неуспех поради липса на доказателства. Арийско нашествие, земетресение, наводнение, падане на метеорит или комета, пожар – всичко отпаднало. В града са живеели 40-50 хиляди души, съдейки по големината и броя на сградите. Но няма погребани хора. Липсват следи за бавен и постепенен упадък на Мохенджо Даро. Всички учени са категорични, че жителите са изчезнали внезапно и едновременно. Ако това се дължеше на вражеска атака или някакво природно бедствие, из къщите щеше да има трупове, но такива скелети няма. Хората от Мохенджо Даро буквално са изтрити от лицето на земята в един миг. В централната част на града са открити множество разтопени тухли. Намерени са черни фрагменти, които при изследователски анализ се оказали спечени от много висока температура парчета от тухли. Имате ли представа колко трябва да бъде висока тази температура, за да разтопи здрав изпечен кирпич? Доста над 2000 градуса.
През 1987 година съветският учен-химик М. Дмитриев предполага, че над Мохенджо Даро е експлодирало огромно количество кълбовидни мълнии, наречени „черни мълнии“. Този процес е свързан със стълкновението на две тектонични плочи, в резултат на което между горните слоеве на атмосферата и земната повърхност възниква изключително силно електромагнитно напрежение, при чийто разпад се образува невероятно висока температура. Версията за подобни йоносферни явления се потвърждава от древните легенди на народите в Китай, Шотландия, Египет и Близкия изток, които споменават за мълнии, изтребващи всичко живо.
Но в Мохенджо Даро са открити 44 обгорени скелета на тогавашни жители и те излъчвали голяма радиация. Това отхвърля версията на Дмитриев за черни мълнии. Изследователите Дейвид Дейвънпорт и Еторе Винченци твърдят, че Мохенджо Даро е унищожен от мощен взрив, подобен на ядрена бомба. Датата на тази гигантска експлозия е приблизително между 1500 и 2000 г. пр. н. е. Те открити епицентъра на взрива с размер на радиуса около 50 метра. Според тях древният град бил изпепелен от три мощни взривни вълни. Черните парчета тухли, наречени тектити, са били разтопени, а голяма част от земята се превърнала в стъкло, какъвто ефект се получава при ядрен взрив. Дейвънпорт и Винченци твърдят, че нападателите на Мохенджо Даро не само владеели технологията на ядрената експлозия, а и разполагали с летящи средства, чрез които можели да бомбардират от въздуха. Те се наричат „Вимана“.
Подробни данни за тези бомбардировачи се намират в книгата „Виманика Шастра“ или „Виманик Пракаранам“, в превод от санскрит „Трактат за полетите“ или „Наука за виманите“. Тя била открита през 1875 година в един индийски храм. Тя била съставена през IV в. преди н. е. от мъдреца Махарша Бхарадваджи, използвайки още по-древни текстове. Книгата описва четири типа летящи машини (Янтра – машина) – „Рукма Вимана“, „Сундара Вимана“, „Трипура Вимана“ и „Шакуна Вимана“. Рукма имал коническа форма. Сундара бил с ракетоподобен вид. Трипура била триетажна машина, превозваща доста пасажери, и се използвала както за въздушни полети, така и за подводница. Шакуна приличала на голяма птица. Всичките летателни апарати били направени от метал. В текста са споменати три от тези метали – „сомака“, „саундалика“, „мауртхвика“, както и сплави, издържащи на прекомерно висока температура. В книгата е описан и странен уред „гухагарбхадарш янтра“, чрез който от въздуха можело да се откриват скрити под земята хора и предмети. Нещо подобно на гигантски термовизьор. Описани са над 90 вида мощни оръжия – Агнеяастра (Agneyastra), Брахмастра (Brahmastra), Чакрам (Chakram), Гарудастра (Garudastra), Каумодаки (Kaumodaki), Нараянастра (Narayanastra), Пашупата (Pashupata), Шива Дхануш (ShivaDhanush), Сударшана Чакра (Sudarshana Chakra), Тришул (Trishul), Вайшнавастра (Vaishnavastra), Варунастра (Varunastra), Ваявастра (Vayavastra) …, но Брахмастра (Brahmastra) било най-мощното оръжие. Всичките действат със силата на хипофизната жлеза, сиреч Третото око, акумулиращи вътрешна енергия от човешкото тяло или от слънчевата светлина.