ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ИНТЕРВЮ С ДОКТОР ИВАНКА ЕЖОВА!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ИНТЕРВЮ С ДОКТОР ИВАНКА ЕЖОВА!

Уважаема госпожице Ежова,
Прочетох с интерес Вашата биография. Аз съм музикант, но Вашите познания, опит и практика в областта на психологията и психиатрията не само ме впечатляват, те ме респектират. Днешният свят предлага ‘’ свободи’’, които избуяват с такова разнообразие, колкото е човешката бройка на земята. Въпросите ми към Вас са :
1. Може ли да се представите с няколко изречения на нашата аудитория.

-Здравейте. Първо бих искала да ви благодаря за вниманието и предложението да направим това интервю заедно.
Казвам се Иванка Ежова и съм регистриран клиничен психолог. Завърших бакалавър, магистратура и докторантура по психология във Франция. От 2015г живея и творя в Лондон. Създадел съм на страниците Positive Psychology Net. ; The Positive PsychologyFamily и http://уебсайтътwww.positivefamily.co.uk/, където развивам онлайн частна практика с клиенти от Обединеното Кралство, Франция и България.Също съм научен работник в King’sCollege London. Активно участвам в международни проекти в сферата на детското и семейно здраве. Писането е голямата ми страст и от 2016г пиша за българското списание ,,9 месеца’’, където имам моя ежемесечна рубрика.

2. Прав ли съм, че няма и не може да има ‘’стоп’’ на човешката воля днес. Нека не се взема предвид ‘’ закона’’, който следва да е ограничител?

-Интересен въпрос, на който може да се отговори по много начини. Като клиничен психолог наблюдавам, че днес хората имат твърде много възможности и лесен достъп до много блага, които могат да си закупят дори стоейки зад компютъра си. Всички са свързани и могат директно да наблюдават живота на останалите. И тук отговарям на въпроса ви: с развитието на технологиите няма спиране на човешката воля, но хората трябва здраво да се замислят в каква посока са тръгнали и къде влагат енергията си. Намирането на смислена и дълбока цел в живота е това, което често липсва на така наречения модерен, съвременен човек.Той лесно губи времето си в ефемерни спорове в интернет, безполезни четива или клипове, а в същото време не знае накъде да поеме. Това води до много ,,съвременни’’ душевни проблематики, като burn out, панически атаки или депресия.

3. Кажете три неща, съществени, които Ви изненадаха или научихте от книгата на Фройд, която разбрах сте прочели на 13-годишна възраст. Именно тази книга ви е мотивирала да запишете психология?

-Книгата на Фройд ,,Три есета по тероията на сексуалността’’ бе основен етап в моя живот. От нея не наследих много знания, защото на 13 години нямаше как да разбера сложната терминология. Тя ми даде нещо много по-ценно: перспектива, визия и посока. Вече знаех накъде ще тръгне животът ми. Днес – почти 20 години по-късно, страстта ми към психологията не престава да расте и да бъде интегрална част от живота ми. Това ме кара да бъда щастлива и пълноценна. От няколко месеца чувствам нуждата да споделя знанията си с останалите и от януари 2018 започвам да пиша книга, в която надявам се, ще се вслушат много хора.

4. Какво по-точно е психология на здравето: отношение към болния или отношения на болния към себе си ?

-Психологията на здравето отлично засяга и двете теми, които сте цитирали: отношение към болния и отношение на болния към себе си. Но има и една още по-важна част, и това е превенцията. Въпросът не е как ще се лекува една болест, а как да не се стига до нея. Един от проблемите на западната медицина е, че на практика тя се фокусира върху лечението след декларирането на една болест, а не от това как този проблем може да бъде избегнат.
Психологията на здравето също ни учи как да се адаптираме към предизвикателствата и трудностите, които срещаме и как да ги приемаме, без да оставят трамви и отрицателни последствия в живота ни.
Друга интересна идея е постигането на баланс в живота. Това означава, че за да е щастлив, човек не трябва да бяга след екстремности (примерно да има само пари или само кариера), а да постигне равна еволюция във всяка сфера на живота. Постигането на баланс е главната цел и в моя живот. Като индивид, всеки ден работя над това.

5. Интересна е ‘’крос-културата’’ . Това е ‘’масова култура’’ или ‘’култура на колектива’’?

-Като клиничен психолог, мога да говоря за крос-културната психология. Прилагам я всекидневно в частната ми практика с пациенти. Тя ни помага да разберем, че понякога човек не може да развие напълно потенциала си и да бъде себе си, просто защото е ,,затворник’’ на заучени норми, поведения и чувства на вина, които не му принадлежат. Човешката идентичност се ражда в културата, в която бива отгледано едно дете. Това е прекрасно, но понякога някои проблеми са плод на тази култура. Примерно, различията между поколенията са основна тема в терапевтичния процес с пациенти – българи. Като психолог с международна практика, смело мога да твърдя, че за разлика от французите или англичаните, българите често страдат от проблематики, пряко свързани свъзпитанието. Мога да цитирам ниско самочувстие, ниска самооценка, чувство на липса на внимание или любов. Това е много типично за нашите посткумунистически поколения.

6. Може би най-голям е интересът на откритията в областта на ‘’ имигранта’’. Възможно ли е, след кое поколение , и с какви компромиси, и от чия страна-на имигранта или на гостоприемника ?

-Тук нещата са много относителни. Клиничният ми опит показва, че колкото човек е по-адаптативен, с широк светоглед, отлично владеене на чуждия език и добро образование, толкова по-лесно той ще се интегрира в новата среда. Това не означава, че той предава културата си и забравя произхода си. Това значи, че без да забравя кой е и откъде идва, имигрантът приема културата и начина на живот на новата държавата. Първото поколение винаги ,,проправя’’ път на следващите поколения. За него е най-трудно. Някои първи поколения никога не се интегрират. За тях е по-комфортно да бъдат част от български общества и групи в чужбина, да работят за българи, и да пресъздават една малка България.
Самата аз напуснах родината преди 15 години. Като се обърна назад – бях дете. Живях 12 години във Франция и от 2015г съм в Лондон. Имам двойно поданство – българско и френско. Винаги съм била отлично приемана от чужденците. Никога не съм се сблъсквала с намеци или отрицателно отношение, само защото съм българка. Попила съм както от френската, така и от британската култура. Въпреки това, много добре знам откъде идвам, коя съм и накъде съм тръгнала. Горда съм с българските ми корени, защото нямаше да съм човекът, който съм днес, ако не бях родена в България. Това чувство е безценно, защото ме кара да вярвам с мен и целите, които съм си поставила в този живот.

7. Има ли според Вас невъзможна интеграция и на какви две страни(имигрант и гостоприемник)?

-Както отговорих по-горе – да, има ,,невъзможна’’ интеграция. Тук не става толкова въпрос за отказ на гостоприемника да приеме имигранта, а отказ на имигранта да приеме и да бъде част от новата култура. Езикът е много важен. Ако човек не говори добре чуждия език, няма как да получи симпатии и разбиране от страна на гостоприемника. Няма как също и да си намери висококвалифицирана работа, която освен доходи, да му донесе благоприятна професионална и социална среда, където да се развива.
Преди човек да се установи в нова държава, той трябва детайлно да се информира за найната система. Това му спестява много главоболия и лутания от една администрация на друга. Забелязвам, че често много сънародници правят запитвания в групи за взаимопомощ на българи в чужбина, безрезервно вярвайки на прочетеното там. Това не винаги е положително, защото всяка житейска история е различна. Мисля, че най-добрият източник на информация е самият извор, тоест административните органи на една държава.
Отличното владеене на езика и дипломите са основен елемент, на който също трябва да се наблегне. В противен случай, интегрирането може да се превърне в труден и болезнен процес.

8. Арт-терапията съм сигурен, че може да увлече, облекчи, или успокои, но има ли невъзможни за Нея сфери ?

-Няма невъзможна сфера за арт-терапията. Тя може да се приложи към всеки контекст, като се приложат адекватна методология и подход към специфичната проблематика на пациента. За читателите, които не познават този термин, това е вид психотерапия, която чрез изкуство (музика, рисуване, писане, поезия и т.н.) позволява да изразим онези подсъзнателни мисли, които не можем да вербализираме в диалога ни с околните и със самите нас.
Самата аз пиша поезия от доста малка и за мен поезията винаги е била вид арт-терапия. Както всеки човек, съм преживяла множество трудни моменти. Никога не съм успявала да изразя болката си толкова добре, колкото на лист хартия.

9. Каква е ролята на клиничния психолог в работата с онкоболни?

-Ролята на клиничния психолог е основна. Toй помага на болния да интегрира болестта в своята лична история. Също работи със семейството на пациента, като му показва как да се създаде здрава комуникация. Съобщаването на диагнозата преобръща живота на цялото семейство на 360 градуса и провокира големи промени в семейната динамика. Болният е понякога неразбран. Страничните ефекти от леченията пораждат умора, епизоди на депресия, агресия, страх, паника и много други. Всички тези състояния трябва да бъдат взети под внимание както от медицинските екипи, така и от семейството.

10. Имате ли желание да работите и в България ?
За сега нямам планове да работя в България.

-Чувствам се пълноценна в Лондон. Развиването на международната онлайн частна практика и позицията ми на научен работник в King’sCollege London ме правят много щастлива. Главната цел в момента е да напиша и издам книгата, за която споменах по-горе. Убедена съм, че тя ще бъде полезна на много хора по цял свят. Това е още една причина да остана за сега тук.
С годините се научих да не планирам далечното бъдеще, за да може животът ми да се създава и пресъздава спонтанно в настоящето, така че не е изключено и някой ден да се върна в България. Кой знае ?

Благодаря още веднъж за вниманието Ви към моите дейности. За мен беше удоволствие да отговоря на Вашите въпроси.

 129 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)