Вече има образувани над 70 преписки за нарушаване на мерките, посочени в заповедта на министъра на здравеопазването от 20.03.2020 г., както и издадени разпореждания на полицейските органи и актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно чл. 64 ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Съгласно ал.7 от същия текст разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 ал.1 от АПК оспорването на административния акт спира изпълнението му. Изключение от визирания в нормата принцип на суспензивен ефект на жалбата законодателят е допуснал с разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК, както и с изрични разпоредби в съответните материални закони. Само тогава, когато в закон е посочено изрично, че жалбата не спира изпълнението или когато административният орган, с нарочно разпореждане, при условията на чл. 60 ал.1 от АПК допусне предварително изпълнение на административния акт, суспензивният ефект на жалбата се дерогира и за адресата на акта възниква задължение – по силата на законовата норма или на нарочния акта на административния орган, за предварително изпълнение на акта. В случая при разпорежданията на полицейските органи липсва законова разпоредба за дерогиране на суспензивния ефект на жалбата. Тоест, подаването на жалба срещу разпореждане на полицейски орган във връзка с мерките по извънредното положение, спира изпълнението на разпореждането.
В Закона за здравето е изменен Чл. 215. (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.; изм., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Болен от заразна болест, посочена в чл. 61, както и контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест, посочена в чл. 61, който откаже задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба в размер на 5000 лв. Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.
Традиционно, законодателят е пропуснал в бързината да посочи кой ще издава наказателните постановления в този случай, тъй като липсва специално указание в Административно-наказателните разпоредби в Закона за здравето. Но като имаме предвид “ Чл. 236. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания“ от същия закон, производството следва да се развива по ЗАНН, тоест да ви връчат акт за установяване на административно нарушение, срещу който може да възразите в тридневен срок, а наказателното постановление да обжалвате в седмодневен срок пред съответния районен съд.
За принудителното „довеждане“ явно ще трябва да се обжалва искането на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или лекаря, насочил лицето за хоспитализация, което ще има характер на индивидуален административен акт. Интересното е, че принципно обжалването спира изпълнението, но при подобно принудително довеждане няма как да се обжалва незабавно. А законът не е предвидил необжалваемост.
Тепърва ще се създава съдебна практика и вероятно ще се допълва закона, за да се избегнат неясноти. Във всички случаи отстоявайте правата си, ако считате, че същите са нарушени. Съдът, въпреки, че е затворен, ще разглежда дела по Закона за здравето, така че може да се защитите срещу произвол и нарушение на правата ви.
При арест, може да обжалвате мярката за неотклонение по реда на НПК.
Адвокат Елена Гунчева