10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА! ТЕРОРИСТИЧНИТЕ НАПАДЕНИЯ НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ ИЗРОДИ ВЪРХУ МИРНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ!

Сподели сега

10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА! ТЕРОРИСТИЧНИТЕ НАПАДЕНИЯ НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ ИЗРОДИ ВЪРХУ МИРНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ!

“НУЖНО Е ДА СЕ УДАРИ ЕДИНСТВЕНО СТОЛИЦАТА НА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА КАПИТУЛИРА ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА. ТОЗИ ГРАД ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН, ДА ЗАГИНЕ, ДА БЪДЕ СРИНАТ ДО ОСНОВИ И В НЕГОВИТЕ РАЗВАЛИНИ ДА СЕ ЗАСЕЯТ КАРТОФИ“ ( УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ)

Мислим, че след тези думи нито един нормален българин може да бъде снизходителен към тлъстичката физиономия и телосложение на англичанина, нито към неизменната му лула, а още по – малко към подличката му усмивка. Защо Чърчил наистина срива София и още двадесет селища с такава омраза срещу българите, която е лична омраза! Да се върнем на 16 септември 1918 година. Антантата започва масирано настапление по Дойранския фронт срещу българската армия! На фронта срещу генерал Владимир Вазов застава генерал Джордж Милн. Противниците са толкова неравностойни, че българският генерал , офицерите и войниците обличат парадните си униформи , и вадят белите ризи – искат да умрат за България достойно!

На 20 септември генерал Вазов докладва на щаб квартирата, ЧЕ ПРЕД НЕГО НЯМА ВРАГОВЕ И Е ГОТОВ ДА ПРЕВЗЕМЕ И СОЛУН! ТОВА МУ Е ОТКАЗАНО!…….

ПРЕЗ 1936 ГОДИНА В ЛОНДОН ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СЕ СРЕЩАТ, КАТО БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ СЕ ВОДИ ОТ ГЕНЕРАЛ ВАЗОВ! НА ПАРАДА, ПРИ ПОЯВАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ, ФЕЛДМАРШАЛ ДЖОРДЖ МИЛН КОМАНДВА : “ СВАЛЕТЕ ЗНАМЕНАТА, МИНАВА ГЕНЕРАЛ ВАЗОВ – ПОБЕДИТЕЛЯТ ОТ ДОЙРАН!“
ЗА ДА ПОТВЪРДИМ НЕГАТИВНОТО СИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗЛОБАТА НА СЪР ЧЪРЧИЛ, ЩЕ ПРИПОМНИМ ЕДИН ДИАЛОГ!
ЧЪРЧИЛ: “ ЧЕ КАКВА НАЦИЯ СА БЪЛГАРИТЕ, ЩОМ ОЩЕ СИ ЧЕСТИТЯТ БАНЯТА!“
БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕВОДАЧ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ : “ ДА, СЪР – казал преводачът много учтиво и с усмивка, – ВЯРНО Е, ЧЕ НИЕ, бЪЛГАРИТЕ, СИ ЧЕСТИТИМ БАНЯТА, НО ВИЕ ПЪК СИ ЧЕСТИТИТЕ, КОГАТО СПИТЕ С ЖЕНИТЕ СИ!“

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)