157 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ!
Един „неравностоен литературен жанр“ какъвто е фейлетонът, става безсмъртна книга с Алековия „Бай Ганьо“. Героят, от своя страна, обезсмъртява своя баша-автора Алеко Константинов. Говорим за бай Ганьо – сещаме се за Алеко, говорим за Алеко Константинов – сещаме се за бай Ганьо. Алеко обича, храни надежда, че неговият бай Ганьо би насочил животинската си енергия към полезни народудела, че би трепнал в него духовен импулс, но променя тези съждения,защото бай Ганьо събира у себе си типичните черти на една цяла епоха: да се обогатиш, да клъвнеш нещо, да наричаш „бошлаф“ всеки патриотичен напън, да си мазник и угодник, ако се наложи – да си жесток деспот, безсрамен и краен в своята некултурност, която неприкриваш. Бай Ганьо не за тридесет, а за един сребърник продава отечествените интереси. Културата на бай Ганьо е огледалото на неговото нищожество.
„За патриоти, ако питаш, ний сме хасл патриоти. Хубаво ме гледай!“ – предлага своите услуги бай Ганьо на руски кореспондент. Националната ни известност Алеко обезсмърти с бай Ганьо. Но, кой създаде преди Алеко този „национален“ образ – създаде го животът! Бай Ганьо странства през деведесетте години на 19-то столетие с потурите, с накривения калпак и дисагите с розово масло, с хлебец и мръвки. Не ни ли е близък и днес в края на двайстото столетие и началото на двадесет и първото този образ? Заменили сме само потурите с костюм, дисагите с куфари, а капата – с бомбе! Но, обикаляме света като бай Ганьо и вършим своята търговийка – в ползу роду СВОЕ МУ! Но, Алеко го няма, за да напише продължението на Ганьовите похождения, без да го е еня за общественото развитие. Еснафската простотия е заменена със цинизма на властника и натрапчивата подозрителност – дамга от робството – че някой ще ни ГЪТНЕ!
Преко времето и събитията Алеко ще бъде винаги до нашето ухо и до нашия ум като „ЗВЪН на камбанка, която събужда и напомня: А ти не си ли като бая ти Ганя? “
Остава ни само тънката книжка, която да препрочитаме, когато задухват нови ветрове по българските полета и върхове!
