Относно: „Нови документи за следствието срещу участниците в Арабаконашкия обир и издирването на Васил Левски“

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Относно: „Нови документи за следствието срещу участниците в Арабаконашкия обир и издирването на Васил Левски“

Автори: Дора Чаушева, Виктор Камбов

Малък увод: От прочетеното за българската и други истории, проумяваме на този етап,че оригиналните исторически документи са първата истинност, на която следва да се вярва(при първи прочит, ако няма документално следващо опровержение) и че начинът на „прочит“ и тълкувание е първото съмнение за истинност!

Към документите: В последния том на Държавна агенция „Архиви“, брой 115 – 116/ 2018, стр. 146 Док. № 1 – квитанция № 89 от 9/21 септември 1872 г. за получени 54 гроша, дадени от Дервиш-оглу на Иван Фурнаджиев – секретар на Тетевенски Р.К.

Док. № 2 – квитанция № 90 от 15/27 септември 1872 г. приехме от Дервиш-оглу 500 гроша, подпис, печат Иван Фурнаджиев.

Док. № 3 – От 1/13 ноември 1872, София. Протокол на следствието в София за издадени присъди след обира на хазната. Описание на обира, на заловените 14 душии – в т.ч. Димитър Общи, благодарности от комисията към Негово Величество Султана и за неговата добронамереност. Подписи, печати, в т.ч. на българите Пешо Тодоров, Димитър Митович, Мито, Соломон Таджер.

Док. № 4 – От 1/13 ноември 1872 г. Докладна записка на Мазхар паша до Хамди паша, Русе. Прошение на „покорен слуга“ до „ височайшето благоволение“ за възнаграждения по „подобаващия начин.“ За „самоотвержени прояви“ на участници в разследването и тайни агенти.“ „ Ако все пак благоволите да откажете… „Следва любезно обяснение,че нови старания и усилия ще се проявят само след… наградите…

Док. № 5- От 1/13 ноември 1872 г/ Лицата са удостоени с ордени, доходни работни места, длъжности от Мазхар паша.

Док. № 6- От 8/20 ноември 1872 г. / Мазхар паша от своя страна изпраща докладна записка до Великия везир за проведеното до този момент разследване. Съобщават се имената на Петко Милев –Страшника, Димитър Общи (Димитър Сърбина), който с пределни подробности е описал, че целта на обира е пари за оръжие, за отнемане на земи от мюсюлманите, за изграждане на самостоятелно българско царство. Съобщава се, че Общи чак сега разбрал, че ограбената сума е държавна, че „излага на опасност бунтовническия комитет.“ „Той по заповед, получена от Влашкия комитет, от Тетевенските чорбаджии Х. Станьо х.Станчев и Петко Милев, както и от „Дриго трима души“ се опитал да се самоубие.“

Следват имената на Тетевенския комитет, като се твърди, че всичките заловени знаят, че хазната е обрана и че дякон Паисии е убит от Димитър Общи на 21 /7/ 1872 г. Следва обяснение от „покорен слуга“ за изпипването на нещата без да е прилагано насилие и може да се благоволи да се наложи смъртно наказание.“

Софийската комисия се разглежда като Специална комисия. Уважаваната доц. д-р Маргарита Златарева прави „Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски“. Главната цел е да се погледне дълбоко и умно в характера на процеса и да се разбере, че той е бил политически процес срещу КОЛОСАЛНА ВОЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА БОРБА И ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! И че, основният двигател е самият Васил Левски.
Г-жа Златарева подчертава, че Върховният съвет на правителството в Цариград може да преотстъпи на друга юристдикция от Високата порта в случай на „извънредни обстоятелства“ правото да осъди и да издаде смъртна присъда (чл. 17, ал 2 от Закона за устройство на редовните съдилища). Следователно, разбираме, че Специалната комисия е издала смъртното наказание както на Общи така и на Левски, тъй като по преценка „извънредните обстоятелства“ са на лице след залавянето на Левски през декември 1872.

Док № 7 от 25 ноември /7 декември 1872. Ахмед Хамди паша моли от Великия везир пари, за да увеличи броя на шпионите. Понеже вече са иззети „зловредни книжа“, също на основание донесение от Ахмед Хамди паша от 15/27 ноември 1872, (което не е предоставено на нашите архиви), също от заловената снимка на Васил Левски (дякона) – за когото Димитър Общи заявява, че отговаря за Казанлък и Филибе, се изисква да бъде издадена заповед за неговото залавяне и задържане.

Руският вицеконсул Найден Геров докладва на началника си в Цариград ген. Игнатиев. На 11 декември 1872 г в Пловдив се подвизавал окръжния управител Абдул Хамид паша и съобщил, че вече въпросната фотография на Васил Левски я е получил с нареждане да „направи всичко“, за да го залови. (писмото на Найден Геров е в Архив Чуждестранни документи, том 2,1992 г.) Залавянето на Левски става акция на „живот и смърт!“ Както за комисията така и за всички чужди измекяри. В същата докладна записка от 25 ноември (7 декември 1872 г се съобщава, че са заловени и две писма от Любен Каравелов до Левски от 30 октомври 1872 и 1 ноември 1872). Те са били взети от пощальона, прочетени и върнати отново.

Ахмед Хамди паша съобщава, че се готви акция по заповед на Каравелов до Левски „разбойниците“ да бъдат освободени от ареста. Във второто писмо Каравелов нарежда моментално да се въстане, като обещава, че Влашко , Сърбия, Черна гора ще се притекат веднага на помощ на въстаналите българи. Известно е, че след време Греков е попитал Каравелов: „Обясни ми, защо по-лани, когато нямаше нищо готово,
ти канеше Левски да повдигне революция ?“
Отговорът на Каравелов е смайващ: „Това беше руска работа.“

Док. № 8 от 25 ноември/ 7 декември 1872 – списък на оръжието и вещите иззети от участници в обира на хазната и комитетските членове.

Док. № 9 от 27 ноември /9 декември 1872 – докладна записка от Ахмед Хамди паша до Великия везир за удостояване с ордени и звания за заслуги при залавяне на участниците в обира и на комитетските дейци.

Док. № 10 от 27 ноември / 9 декември 1872 – отговор на Великия везир до Ахмед Хамди паша за награждаване на посочените лица от просителя.

Док. № 11 от 2 декември / 14 декември 1872 – писмо от Великото везирство до областното управление в Русе за изпратени от Софийското управление сведение за разпити и установени престъпления, както и награждаване на служебни лица за заслуги, назначаване на нови тайни агенти.

В писмото се пише: „Тъй като в момента особено значение придобива шпионско – следователската дейност, съгласно всички държавни директиви към разходите, които може да възникнат по отношение на тайните агенти, под името „здравно осигуряване“ се отпускат специално 3000 гроша месечно.“ И още: „ За сега е потвърдено да се даде разрешение от по-горната инстанция и споменатото оръжие да не се продава, а да се задържи и съхранява.“

Изложените нови копия на документи от османските архиви не дават никаква нова информация за системно и методично следене на Васил Левски от османската полиция, нито дават информация , че лицето им е познато.
Името и портрета на Левски стават известни след обира на хазната, когато е заловен Димитър Общи. Неговото име за първи път в българската история се споменава от Иван Кършовски на 25 март 1870 г. Той се подвизава в Сърбия при Панайот Хитов и Любен Каравелов. Знае се, че в армията на легендарния Гарибалди е бил от 24 май 1866 до 20 септември 1866, за което има награда и грамота.
Знае се също, че участва в чета, която обикаля балкана около месец и половина и се разпада след убийството на войводата в околностите на село Жеравна, извършено от някой от четниците и възложено от Димитър Общи!
Димитър Общи е натрапен на Левски от Каравелов и Хитов за помощни на Левски късогледо и дори престъпно!
В историята кристализират два извода. Първият е: че внедряването на Общи в българско е резултат на една системно плетена зад гърба на Левски паяжина – почти заговор! Вторият е, че в препоръката си Хитов е скрил истината за Общи. Той го е познавал много добре, че е лекомислен, напълно негоден за конспиративна работа, авантюрист, коварен и капризен! Освен това доказан измамник. Той взема пари от свои хора, но ги обира без да извърши покупката.
Разрушителното поведение на Общи предизвиква Левски да пише през юли 1872 г. на Каравелов: „ Димитър Общи ще го извадим от служба поради неспособностите му! Според естествения му характер: хвалби, многото лъжи, пред съучастниците – както и да е – но и по кръчмите говорел на хората: ей, братя , купувайте си оръжие, че знаете ли лятовска ще има нещо.“ Тук –таме е лъгал, че бил пренесъл 1000 иглянки пушки. Общи да го махнете от нашите места и писаря му също, защото инак не сме вече в работа!“

В своя „Диарбекирски дневник и спомени“ Тоне Крайчов пише, че при преместване на обирачите и комитетски дейци от Орхание за София, при „Искърът на ханът“ си приказвали Димитър Общи, хаджи Станьо х.Станчев Врабевски и Анастас Попхинов:
„ Бай Хаджи, бай Анастасе, какво ще правим ний сега, като влязохме в клопката?“, а тия му рекоха: „ Брате Общий, множество хора ще казваш където си минал и на кои си проповядвал комитета. Тогава като се съберат сичките, ще се отвори въпрос, че само ние не сме, а е цяла България, та давно и за нас има спасение. Ако ли не е тъй, бесилката за нас е неизбежна.“

На 14 декември 1872 е разпитан Петко Милев от комисията и той казва:
„ Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Димитър каза „отсреща искат пари“ и поиска 10 000 гроша от нас. Хаджи Станьо му каза: „толкова пари има винаги готови у мене. Но, ако ти си мъж, от Орхание постоянно отива хазна, нападни я , вземи парите и си свърши работата.“

Левски е забранил категорично обирът да се извърши! Обирът става началото на голямата катастрофа в нашето революционно движение. До тогава турската полиция не знае кой е Левски ! Но, трябва да сме наясно, че работата на БРЦК и създаването на мрежата революционни комитети от Левски са напълно известни на председателя на БРЦК Любен Каравелов.
Любен Каравелов по препоръка от Найден Геров учи в Русия. Престоява няколко месеца в Одеса, после в Москва до края на 1857 г. Биографите укриват, че преди заминаването за Русия Каравелов е сериозно проучен от Азиатския департамент на Външното министерство на Русия! Канцлерът Горчаков е уведомен лично от А.П. Бутенев, че 22 годишен българин Любен Каравелов ще учи във военноучебно заведение в Русия. Той става номер 509 от 8 февруари 1857 г. от така наречените млади „ славяни“.
Каравелов иска от ген. Игнатиев съдействие да бъде изпълнена молбата му за неговото „определение“. Предполагам,че неговото „ определение“ е да бъде бъдещ писател и да има своя печатница.
Съвсем ясно му е поставено и условие! Той става агент на руското военно разузнаване! С тази мисия той е изпратен като главен редактор на вестник „ГОЛОС“ в Белград и с мисията да дава информация за всяко революционно движение на българите както в Белград, така и в Букурещ, така и в България!

КАТО ОБОБЩЕНИЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ СЛЕДНИТЕ КОНСТАТАЦИИ:

До арабаконашкия обир Левски е бил дори неизвестен като личност и портрет, не е преследван системно от османската полиция.
Известната и размножена снимка на Левски е правена в Цариград през
1861 г., когато е бил на гости в къщата на Иванчо х. Пенчович. Левски
е на около 23-24 г, а не на 35 както се съобщава от днешната историография!
Левски през цялото време от първата среща с Любен Каравелов и неговата работа са били известни на самия Каравелов като председател на БРЦК, което значи, че всяко сведение е превеждано до знанието на граф Игнатиев.
Всички наставления, които Каравелов е получавал от граф Игнатиев за контрол на разрастващото се българско революционно движение, са били
в задачата на Каравелов да го контролира по всякакъв начин!
ОТ НОВИТЕ ПУБЛИКУВАНИ ДОКУМЕНТИ – ПОДАРЕНИ КОПИЯ ОТ ОСМАНСКИЯ АРХИВ НЯМА НИКАКВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СИСТЕМНО СЛЕДЕНЕ И ПОЗНАВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА ЛЕВСКИ!!!
При извършване на обира Каравелов веднага е бил предупреден от Игнатиев чрез румънски съмишленици и преведен в Белград!
Когато става убийството на сръбския княз Михаил, Каравелов е бил замесен
с младосърбите и ген. Игнатиев отново го спасява с препращане в Нови Сад. Там, обаче, той попада за един месец в затвора, от където отново е освободен!
За съжаление, моето мнение е, че Любен Каравелов като дългогодишен агент на руското военно разузнаване, на сръбското младо бружение е бил абсолютно подчинен и изпълнителен на поетите задачи.
Поради което, моето мнение е, че той стои в началото на веригата
от предателства на Апостола Васил Левски, защото цялата информация е предавана на граф Игнатиев, т.е. на руската имперска политика. Целта е, в България да не може да има самостоятелно революционно освободително движение.

 209 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)