Манипулиране на съзнанието

Сподели сега

Манипулиране на съзнанието

1. Има ли свобода нашето медийно пространство или по-иначе казано.
2. Имат ли цензура нашите медии?
3. Манипулацията на общественото мнение е съществувала откакто съществуват обществата.
4. Въпросът е каква е целта на манипулацията.
5. Нека бъдем по-внимателни и по-любезни: да заменим ,,манипулация‘‘ със ,,съобщително-разяснително-възпитателно привличане‘‘ на общественото внимание.
6. Въпросът става: как, на къде и защо се насочва общественото внимание.
7. Нека погледнем българските медии.
8. Пресищане на TV и вестници с незначителни съобщения за годежи, разводи, политически препирни и клюки, с тоалети и приеми, е контрол над социума да забрави или да бъде лишен от важни за живота проблеми, да не мисли, да кротува!
9. Създаваните чрез медиите на ,,проблеми – реакция –репение‘‘ е задача, която трябва да предизвика населението. То започва да изисква да спрат ,например, ежедневни ромски насилия, грабежи, убийства и да забравя глад, безработица и т.н.
10. Постепенно налагане върху съзнанието и волята на населението ( ден след ден, да свикне ,,естествено‘‘) несигурност за живота, безработица, липса на държавни функции и го лишава от дейност.
11. Да се отлагат решенията с мотив, че не е насъщно, не е в съгласие с ЕС или обратното: да се прокара едно непопулярно решение както се представи за ,,крайно необходимо‘‘ но ,,много болезнено‘‘ и гражданите да се съгласят да стане, но… в бъдещето.
12. Особено ефективно е манипулирането на съзнанието чрез акцент върху емоциите . Знае се, че чрез емоцията се блокира рационалният анализ от обшеството, отварят се подсъзнателни вратички и в мозъка се въртят желания, страхове, принуда и бездействие, мълчание.
13. Нека не забравяме, че невежеството гарантира инертност, контролируемост на хората. Както се добави и некачествено или моделиращо апатия образование, чуждата воля става фактор за манипулация на съзнанието. Хората възприемат повръхностното обучение с измислени системи на ,,въпроси и отговори: да или не‘‘, възприемат фвриволното поведение за самочувствие и престават да четат.
14. Невероятната сила на фактора ,, ПОСРЕДСТВЕНОСТ‘‘ е ужасяваща за българските медии, които гримират поднасянето на посредствеността чрез безвкусно облечени модни кукли и невежи журналисти, чрез огромни цветни ,,сензационни‘‘ – вече с порнографско безсрамие – снимки в списания и вестници. Журналисти са с дефекти в говора, без правилна артикулация, четящи със запъване случайни информации пред камера. Хората приемат, че е хубаво да бъдеш с рус бретон, с провесени дълги коси, да си вулгарен, да си делнично и улично груб, необразован! Или така нареченият ,,ОБИКНОВЕН ЧОВЕК‘‘, с което прозвище се обезличават и националните герои!
15. Много страшно е внушението чрез медиите, че сам си е виновен човекът за своето положение. Дори го уверяват, че няма умения, няма способности, че е умствено изостанал. Това се започва с детска възрас и е нелечимо.
16. Не трябва да се пропуща и огромната пропаст, която зейва последните десетилетия между тотално неинформираното общество ( за това какво е човекът, какво е физиология и психология) и малките групи учени, чието дело е огромното познание( за света, космоса, човека, невробиологията и приложната психология). Това създава и предпоставки за размисъл как се контролира почти животинското размножаване на инертната човешка маса от високообразованото малочислено обшество, което чрез всички предпоставки за контрол на съзнанието без световни войни владее и финансовата сила. Научният и техническият прогреси, в ръцете на малцинствени групи, срещу неинформирано, малограмотно общество, лишено от способност за разумен анализ, е безкръвният и ефективен начин на решаване на много проблеми:
– Неконтролирано увеличение на насилието в света
– Замърсяване на въздуха и земята
– Локални ,, мироопазващи‘‘ военни огрнища
– Вирусни локални инфекции
– Етнически морални или социални изстъпления
– ,,Преселения‘‘ на хората по света или ,,обезлюдяване‘‘ на богати земни райони!

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)