За Нушка Григорова – от сърце и с поклон
Един спомен за починалата неотдавна известна телевизионна режисьорка, сценарист и журналист, която като дете Георги Димитров държи в ръцете си.
Срещнах я в „последната обиколка” на живота й – определение оригинално и образно, станало съдбоносно както за нея, така и за мен.
Аз съм музикант, но изследвам българската история – без поръчки и службогонство, също съм журналист от днешното време, но за „ днешното време.”
Нушка стана, по случайност, мой пътен знак, „ първа ръка” исторически извор, лектор без цензура. Разстоянието между годините ни направи класическа хармонична „Терца” – да припомня : терца в музиката е благозвучното „ до – ми,” например. Така и ние с Нушка намерихме единомислие.
Определено мислех, че нашата среща няма да има край, дори и след завършване на филма за нея и телевизионната й съдба. Грешка на растежа.
В съвместната ни работа Нушка беше не само водещ, не само импулс, увереност, надеждата за резлутатнос. Тя беше истински водач.
Била е режисьор в БНТ повече от 40 години. Тя е имала идеята да вае образите на значимите български политици, литератури, учени, на възрожденски деятели. Използваше думата „имиджмейкър” като професия и с хумор ми казваше, че това е „мръсна дума”, защото истинския превод е „публична личност.”
Аз наистина бях впечатлен от разказа й за срещата с личността Георги Димитров. Прословутата снимка на малката Нушка в предучилищна възраст е била неин спътник през целия й живот и ще остане за поколенията.
За Нушка истинският имиджмейкър трябва да бъде „шут на царя.” С други думи: шегувайки се, да казва истината.
Личният живот и творческият живот на Нушка са двете релси на работата й! Вървят успоредно и не си пречат. Самата тя никога не е създавала конфликти и семафорът на линията винаги е бил отворен. В телевизията работеше в предаването „Хуморът не е от вчера”, в спортната редакция, в младежката редакция.
По молба на големия композитор Александър Йосифов Нушка пресъздава впечатляващи ленти по български песни, които се откупуват в чужбина, а самата тя отпътува в Швейцария, град Монтрьо. Колеги от BBC даже й предлагат работа.
Много е интересен случаят с немския писател Ервин Фишер. Писателката Петя Йорданова се обръща с молба към Нушка да направи предаване за неговите приказки. Тя решава задачата гениално. По нейна идея се създава чаровна и смешна кукла с образа на писателя. Приказките са посрещнати чудесно. Самият автор Ервин Фишер посещава България въодушевен и силно впечатлен, запознава се с Нушка и колектива, и отнася куклата като скъп спомен.
Нушка е тръгнала от бедния работнически квартал в Надежда в София. Познала е бедността, но според нея хората по нейно време са имали здрави нрави и здрав морал.
Тя живееше достойно с ниската си пенсия, без да се оплаква. До последните възможни минути ме водеше в телевизията с желание да помогне и да ме обучава. Научих твърде много и за нейната работа като кореспондент на БНТ в московската телевизия. Била е изпратена там от тогавашния директор Иван Славков, при когото националната телевизия наистина бележи творчески подем.
Споменът за Нушка за мен ще остане вдъхновяващ – спомен за един истински български родолюбец и творец!
